Аз и моят приятел Симо решихме да си направим две пътувания.Аз реших да се отправя първо към изкачване на Пиринеите и дишане на чист въздух,а след това към Мадрид и Барселона понеже съм голям футболен фен и любител на тяхната култура.
Отправих се към Най-високата точка е връх Ането (3404 m, в масива Маладета) в автономния регион Арагон, провинция Уеска. По пътя си срещнах един духовник ,които ми преложи един горещ шоколад аз приех и се заприказвахме той ми каза ,че Планинската система на Пиренеите се простира от Бискайския залив на запад до Средиземно море на изток приблизително на 450 km, ширина до 110 km в централните и източни части. На север постепенно се понижава в Аквитанската равнина и Лангедокската низина, а на юг – към Арагонската равнина. Разказа ми и колко много разнообрзен е животинския свят само слушайте срещат кафява мечка, благороден елен, сърна, дива свиня, бурсук, пиренейски козирог и др. Само в испанската част се срещат още вълк, испански рис, генета, ендемичният испански ибекс. От птиците най-характерни са глухар, яребица, брадат лешояд, скален орел, гриф, ястреб. И ми разказа малко и за климата . предимно умерен, влажен, на югоизток – субтропичен, средиземноморски. Средната януарска температура на височина до 500 – 600 m 4 – 8°С, а по най-високите части от -8 до -10°С.
Пристигнах в Барселона,настаних се в хотела и се насочих към Camp Nou ,едно място на което са се случили велики неща за ,които ще чуете сега
Снадионът е бил домакин на два финала на Европейската купа/Шампионска лига през 1989 и 1999 г., два финала за Купата на носителите на купи, четири финални мача за Купата на междуградските панаири, пет мача за Суперкупата на УЕФА, четири финала на Купата на краля, два финала на Купата на Лигата и двадесет и един финала за Суперкупата на Испания. Той също така е домакин на пет мача на Световното първенство по футбол през 1982 г. (включително първия мач), два от четирите мача на Купата на европейските нации през 1964 г. и финала на футболния турнир на Летните олимпийски игри през 1992 г.Оценен е от УЕФА с 5 звезди, домакин е на множество международни срещи от висока класа и финали на Шампионската лига, най-последният от които е през 1999 година. Стадионът има капацитет от 99 354 души, което го прави най-големия в Испания и в Европа и 4-и в света.Когато излязох от стадиона се натъкнах на един ресторант и пред него седеше ресторантиор ,които разбра ,че не съм тукашен и ме подкани да влезем
Каза , ще ми разкаже за техните традиции и култура седнахме той каза , че е в почивка и аз го приех.Започна да ми разказва за техните традиции Едно от тях е традиционното празненство на градчето Лекеитио – „Антзар егуна“ или „Денят на гъската“. Преди повече от 350 години започва честването на този празник, който събира местните край пристанището на града. Там, млади мъже в лодки се опитват да обезглавят висящата над главите им гъска, покрита с грес. Нямах много време и го помолих да ми разкаже и малко за хранителния им режим и така той каза ,за посетителите на Испания, едно от най-трудните неща за привикване е техния необичаен режим на хранене. Късният обед и още по-късната вечеря отличават значително испанците от останалите култури.
И така насочих се към моята последна дестинация да се видя с моя братовчд Кристиано Роналдо ,които бе дошъл да се види и с мен и с неговия стар съотборник Марсело .Аз много исках да се разходим до моят любим стадион Santqgo Bernabeu .Тримата се запътихме натам и по пътя аз разпитвах Роналдо,дали му е добре в Al nasr той ми отговори ,че му е добре , но му липсва да играе за Real Madrid стигнахме пред стадиона приветстваха ни почитно все пак братовчед ми е Кристиано Роналдо влязохме във вип ложата.Марсело и Роналдо си върнаха спомените и отидоха към един от най-добрите ресторанти в Мадрид,а именно Sant Celoni луксозно декориран и първият, който получава две звезди на Мишлен. Ресторантът заведе каталунската кухня като основа и предлага овнешко седло с шалот, лек тартар, конска лор и много други апетитни ястия в манипулацията на готвача. В офертата има изключителна винена листа. Аз останах да чуя великата история на великия стадион ,а не кои да е ,а Сантяго Бернабеу Това е стадионът на който играе домакинските си срещи отборът на Реал Мадрид. Работите по него започват официално на 27 октомври 1944 г. Открит е през декември 1947 г. и първоначално носи името на стария стадион – Чамартин (кръстен на квартала, в който се намира). На 4 януари 1955 г. приема сегашното си име – Сантяго Бернабеу в чест на президента на тима по това време.
Капацитетът се сменя често, най-много е бил 125 000 (след реконструкция през 1953 г.). След това на няколко пъти капацитетът е намален поради модернизациите, които се правят. Последната промяна е от 2003 г. Замислен е план за въвеждане на подвижен покрив. Стадионът е оценен от УЕФА с пет звезди (най-висока категория). Неговият капацитет е 85 454 места вследствие на многобройните реконструкции.