Задбалкански котловини.

Георгафско положение

• Между Стара планина на север и Средногорието на юг по протежение на паралела се простира Областта на Задбалканските котловини. В посока от запад на изток тук се редуват Бурелската, Софийската, Саранската, Камарската, Златишко-Пирдопската, Карловската, Казанлъшката, Твърдишката, Сливенската, Карнобатската и Айтоската котловина. Освен южните склонове на Старопланинската област и северните на Средногорието, които в ниския си пояс представляват оградни части на Задбалканските котловини, напречните ридове между тези две планински системи и наличието на ниски вододелни седловини и проломни долини допълват орографската затвореност и обособеност на отделните котловини.

Untitled Slide

• Западно от вододела на реките Сливнишка и Габерска — Забелски рид се простира Бурелската котловина , а на изток от него и от Алдомировските височини се откриват елипсовидните контури на Софийската котловина . Нейното просторно котловинно дъно се отводнява от река Искър и притоците ѝ. Подчертаната заравненост на Софийското поле се нарушава от вътрешнокотловинните възвишения Лозенец, Редута и Баба. В източната периферия на Софийската котловина ниският Негушевски рид я отделя от малката Саранска котловина . Високият Опорски рид представлява орографска граница между Саранската и Камарската котловина , която посредство рида Гълъбец се разграничава от Златишко-Пирдопската котловина . По-малката западна част на тази котловина в обсега на Буновското долинно разширение се заключава между Гълъбец и Мирковския праг. На изток от Мирковския праг до високото гърбище на рида Козница се простира по-обширната и по-равна част на златишко-пирдопското котловинно дъно.

Untitled Slide

• Между меридионалните напречни ридове Козница и Стражата се простира Карловската котловина . Нейното равно котловинно дъно има характер на типично поле. То се отводнява от река Стряма, а широкият обхват на рвната му повърхнина се нарушава от уединените вътрешнокотловинни възвишение Момини гърди, Конят и др. По̀ на изток между напречния рид Стражата и западните разклонения на Межденик, възвишението Ямурджа се простира Казанлъшката котловина , която има значително надлъжно протежение и се отводнява от река Тунджа. Между сложната орографска конфигурация на южния старопланински склон и северните разклонения на Межденик се обособява Твърдишката котловина с източната ѝ по-ниска част Шивачевска котловина . Източно от Межденишкия пролом на река Тунджа на значително по паралела протежение се простира Сливенската котловина.

Untitled Slide

• Така анализираната морфографска особеност на Цадбалканските котловини — различната вадморска височина, нееднаквата орографска затвореност, както и някои други признаци от морфотектонски и физикогеографски характер в техния обсег дава основание да поделим областта на две подобласти:

Untitled Slide

• високи (западни) котловини − Бурелска котловина, Софийска котловина, Саранска котловина, Камарска котловина и Златишко-Пирдопска котловина; ниски (източни) котловини − Карловска котловина, Казанлъшка котловина, Твърдишка котловина, Сливенска котловина, Карнобатска котловина и Айтоска котловина Котловинните дъна на западните котловини имат между 540 и 800 м. надморска височина, а на източните — между 80 и 400 м. Равнинният релеф на дъната е причина населението да ги нарича полета. Основните морфографски единици в Задбалканските котловини са:

Полезни изкопаеми

• В Задбалканските котловини има находища на лигнитни въглища в Софийския басейн и на медни руди в Златишко-Пирдопската котловина.

Полезни изкопаеми

• В Задбалканските котловини има находища на лигнитни въглища в Софийския басейн и на медни руди в Златишко-Пирдопската котловина.

Климат

• За формирането на климата в Задбалканските котловини оказва значително влияние не само надлъжното негативно морфографско изражение на нейната област, локализацията и орографската затвореност на отделните котловини, но и тяхното близко съседство с верижно простиращите се огради на Стара планина и Средногорието. Тези особености на релефа в Задбалканските котловини и съседните области на Стара планина и Средногорието оказват значително влияние върху трансформацията на преминаващите с различен произход въздушни маси, а това влияе съществено върху количествените и качествените показатели на климатичните елементи и се отразява върху характера на климатичните условия в цялата област на Задбалканските котловини. Различната надморска височина и нееднаквата орографска затвореност на котловините дават основание в климатично отношение Задбалканските котловини да бъдат разделени на две подобласти — западна (висока) с преобладаване на умерено континентални климтични условия и източна (ниска) — с преходно континентален климат.

Реки

• Режимът на реките и величината на модула на оттока в Задбалканските котловини в значителна степен са повлияни от климатичните условия, режима и количествените показатели на климатичните елементи, особеностите на геоложката основа, релефа и спецификата на почвената и растителната покривка. Реките в Карнобатската котловина се формират под силното влияние на течните валежи. Техният режим представлява отражение на годишното разпределение на валежите и режима на изпарението. Режимът на реките в Задбалканските котловини е значително нарушен от пряката и косвената стопанска дейност на човека. Освен чрез построените хидротехнически и енергийни съоръжения, чрез провеждането на изкуствено напояване или хигиенизирането на селищата и за задоволяване нуждите на промишлеността, нарушаването на режима на реките в областта се определя и от обезлесените опороени райони, и от широкия обхват на обработваемите земи.